Приказка за два свята, за трима братя и една златна ябълка.
Впечатления
Сблъсък на два свята в един ресторант
Сблъсък, пречупване, удар, разцепване. Сблъсъкът е действие, при което две тела си взаимодействат и на всяка от силите действа същата по големина, но обратна по посока друга сила.
А какво би станало ако се сблъскат два свята? Какво би се получили и какво би произлязло?
Ще ви разкажем приказка за два свята, за трима братя и една златна ябълка.
Интериорен дизайн на ресторант
Имало едно време едно кралство, малко - има няма 60 м2. То било много западнало, почти разрушено и изоставено. Предишният крал се бил предал и сега друг крал се бил възкачил на престола. Ходил той из кралството и се чудел как да го поправи, как да го обнови и да върне хората и живота в него. Решил, че трябва да наеме архитекти и дизайнери от друго кралство, както и много добър готвач. За къде било кралство без готвач?
И така започнало обновяването. Всичко старо било разрушено, за да отвори място на новото.
Обзавеждане на ресторант
Първо трябвало да се реши как да изглежда кралството и какви хора искал краля да живеят в него. Той се чудил дълго, предлагали му различни решения, обмислял ги, но все така бил на кръстопът. Спокойно кралство, модерно кралство, приказно кралство, уютно кралство, но краля се чудел ли чудел. Борел се между желанието си за модерно и съвременно кралство, но се сещал и за стар и уютен замък, сгушен далеч през девет земи в десета. Изпълнен с романтика и спокойствие. С изба предлагаща най-добрите истински вина и с ястия от изтънчени по-изтънчени. Пъдпъдъци с розмарин и сотирани пресни картофки. Телешко, топящо се в устата и зеленчуци с масло -задушени, но оставени хрупкави и поръсени с пресни подправки.
Интериорен дизайн на ресторант
Гледал кралят скици и рисунки и тогава наетите дизайнери му предложили решение. Да сблъскат двата свята, двете усещания и да създадат едно смесено кралство. Защо трябвало кралят да се ограничава само с едното, след като все пак бил крал – можел да има всичко. После всичко станало лесно. Оставало само да го пресъздадат. Да отнесат частици, да ги съединят, да намерят изкусни майстори, за да изработят всичко. Да го оцветят и да му вдъхнат живот.
Интериор на ресторант
Разделили кралството на две – горно и долно. Горното кралство било модерно. Черно - бяло и контрастно. Както е в модерния свят, изпълнен с контрасти и противоречия. Тук там се мяркал някой детайл, който напомнял отминалия свят, изпълнен с магия, свят ,в който детайла значел нещо. В който всичко се правело на ръка и се знаела истинската стойност на нещата.Тук в този черно - бял свят повечето неща блестели и били лакирани. Лъскави и отразяващи. Защото в модерния свят това се харесвало. Лъскави повърхности, в който хората да се оглеждат, за да се видят, повърхността да ги отрази, за да ги видят и другите. Свят, в който хората били забравили кои са и затова имали нужда да се гледат и оглеждат, за да не забравели съвсем. Сравнявали се и постоянно питали вълшебните си огледала: „Огледалце, Огледалце я кажи, кой е най-красив на света и кара най-красивата карета? Моята ли е или на съседа?”
Обзавеждане на ресторант
В този свят светлините били ярки и всичко било на показ. Животът на хората, това какво ядели, с кого били на масата,с кого си пишели, с кого се срещали, кога са се напили или в кого последно са се влюбили. Всички можели да го видят стига да се „аднели”(звучи почти като ад) един друг. Масите били малки, защото хората имали все по - малка нужда от другите и от това да бъдат заедно наистина. Хапвали набързо и продължавали напред без да оценят момента.
Този свят бил сблъскан с другия – с долното кралство.
Интериорен дизайн на ресторант
В долното кралство било точно обратното. По-скрит, по-потаен свят. Не се виждал веднага щом влезеш. Там или някой трябва да те заведе или да намериш пътя към него. Там нещата били истински или поне такива майсторите искали да ги направят. Истинско дърво. Матирани повърхности, в който нямало сенки и отражения. Там всичко било приглушено, за да отстъпи място на друго. На разговор или на усещане. Че си там с някой. Че искаш този момент да остане и да го запомниш. Защото знаеш, че това е най- важното. Не света, който те заобикаля, не повърхностите, в който може да се огледаш. А нечии очи, които те виждат и може да се намериш в тях. И момента, който ще остане. Такова било долното царство. Свят на магия и усещане.
Интериор на ресторант
Не разказахме за братята и златната ябълка. Нея никой не я знае къде е. Само легенди се носели из царството. Може и готвача да я е използвал в някой ябълков пай по грешка. В горния свят били останали само дърветата и табелки за златната ябълка. Казват, че там били скрили карти за намирането ѝ. Казват, че била някъде дълбоко скрита в долния свят, пазена от собствените ни демони. Пътят до нея бил труден. Повечето хора не искали да я търсят, трябвало да изоставят горния свят и да слязат в долния , а повечето били забравили пътя. Освен това повече вярвали на приказките, че готвача я бил сготвил по грешка. И вярвали, че може дори и да са яли от нея, така че защо им било изобщо да я търсят.
Така свършва тази приказка,а ако Ви се ходи на разходка из други светове, може да посетите тези двата поне като начало и да потърсите златната ябълка. И да продължите приказката както си намерите за добре.