Когато природата се променя около нас

Интериорен дизайн на пицария

Водещ мотив при изграждането на интериора беше функционалното разпределение на масите, които имат напълно еднакви размери, за да позволяват лесно преразпределение на заведението и да се постигне тази мултифункционалност.Заведението е с твърде правилна форма, твърде отворено и носещо усещането за зала. Огромна, отворена и неуютна. За да разчупим това, да сепарираме отделни зони и да начупим пространството, използвахме възможно най - простото решение. Използвахме различни видове столове като визия и като цвят на тапицираните седалки. Същите цветове ще се използват и за покривки на масите. И така се роди решението за сезони. Тъмно червеникаво кафяво, меко изсветляло жълто, свежо зелено и малко нестандартното за зимата лилаво. Огромните прозорци се превърнаха в градини през различните сезони. А когато ярко слънце освети дърветата, те се превръщат и в цветни сенки по пода и образуват гора от дървета.

Така изградихме концепцията.

Сега ще се опитаме да преразкажем една разходка из самото заведениe.

Интериорен дизайн на стълбище

Влизате. Стъклени врати и светло пространство, огряно от текстилни лампи, разпръскващи мека светлина. Тъмни колони, които се разливат по пода в същия тъмен цвят, пресичат хоризонтално и вертикално пространството. Погледът Ви се разделя между асансьора и стълбите. Изборът не е труден. Стълбите са като есенна пътека от осветени листа. Лампа от текстил се спуска някъде отгоре, но таван не се вижда. Листата светят в мека светлина, която Ви приканва да минете по нея и да заровите крака в листата. Тръгвате по тази пътека, която Ви отвежда на втория етаж.

Интериор на бар

Изправяте се пред голямо лилаво дърво в мек, но студен оттенък. Може да усетите студ, но въздуха е топъл. Барът е бял, лампите, които висят от тавана, напомнят на ледени висулки. Обличането на бара сякаш е от скреж.

Мебели и обзавеждане на голяма зала

Вляво се вижда оградено от дървета пространство с голяма пещ. Усеща се аромат на току що омесено и изпечено в огъня тесто. Тръгвате на ляво и виждате правоъгълна арка, през която се вижда голямата зала. Там всичко е топло и очакващо.

Интериор на тоалетна

Но решавате да минете и през тоалетната, за да си измиете ръцете. Отваряте стъклената врата и ……всичко е облепено с вестници. Дали тези хора са го завършили това заведение? Дали още не е в ремонт - минава мисъл през главата Ви. После се заглеждате, за да видите, че това са плочки. Много лъскави, за да са истински вестници, но толкова добре ги имитират, е поне ще има какво да почетете. Има огромно огледало, което оптически прави малкото преддверие да изглежда огромно. Измивате си ръцете и влизате в залата.

Мебели и обзавеждане в заведението

Да предположим, че е слънчев ден - по пода се вижда плетеница от дървета.Тя пристсъва и по огромните френски прозорци. Първо е есента, тъмно червени сенки, столове с кръгли облегалки. Лампите над главата ви са от текстил - същите, както долу в преддверието. Цветът съвпада със светлите стени, но текстурата им е като на груб ленен плат. Сигурни сте, че светлината, с която светят нощем, е мека и разсеяна.

Интериор на зала

Сезоните се сменят толкова бързо, само през няколко крачки . Сега е лято. Там сенките са топло жълти, като слънчогледи. Всъщност забелязвате слънчогледи и по стъклата, както и житни класове. Тук столчетата са с права и изчистена форма и с тапицерия с цвят на узряло жито. И идва пролет. Свежо зелено. Окичени с листа корони на дърветата , леко люшкащи се сякаш от вятъра треви.

Интериорен дизайн на тераса

Сядате през пролетта. И гледате съм голямата тераса. Огромна е, почти с размерите на разполовен по дължина олимпийски басейн. Италбонд по страничните стени е червеникав на цвят и кореспондира отлично с цвета на пода. По големите телевизори в двата края тече модно ревю от фешън канал. Чисто бели маси и столове,толкова бели, че чак искрят под слънцето. Белите фенери сякаш те пренасят на някоя тераса на морско заведение или на някое тихо пристанище, липсват само шума от вълните и чайките. Белите балдахинови завеси се развяват от вятъра и пазят хората от напичащото слънце. А големи бели тенти, които нощем се прибират, за да открият нощното небе, сега предпазват седналите хора.Оглеждате се. Седнали сте на маса в средата. Може да видите почти цялата зала. Забелязвате, че между две от колоните има прегради от дървета, същите като по стъклата и отговарящи на съответния сезон.

Ще хапнете една пица под сенките на дърветата и утре ще посетите есента.